Make a wish ...

- Остани ... – прошепна той.
- Винаги ще съм тук – каза тя и го хвана за ръка. – Последвай ме! – издърпа го от земята и нежно го целуна.
А той дори не се интересуваше къде го води, просто тичаха заедно.
- Стигнахме – усмихна се тя.
Пред тях стоеше дървена пейка, цялата издълбана с имена и знаци.
- Ела, ела, седни до мен – извика, подскачайки към пейката.
Двамата седнаха на пейката, а около тях обикаляха цветни пеперуди.
- Имаш ли химикалка? – попита той.
- Да, ето – каза тя и извади шарен тънко писец от чантата си. – За какво ти е? – зачуди се.
Момчето замълча и се усмихна.Издълба имената им на пейката и я целуна.
- Заедно завинаги – каза и и я хвана ръката.
***
След месец те дойдоха на същото място.Този път не се усмихваха, тя не подскачаше, а той я държаше за ръката постоянно, защото го бе страх да не я изпусне.
- Съжалявам ... – прошепна той и я погледна с всичката любов на света.
Тя не успяваше да каже нищо, а сърцето и бе разпиляно на хиляди парчета.Много добре знаеше, че ще му прости.
- Няма нищо ... – прошепна тя и започна да го целува.
Продължи да го целува, защото знаеше, че спре ли пак ще разбере защо в очите и има сълзи.
- Всичко наред ли е? – попита загрижено той.
- Не знам ... – отговори тя. - Имаш мигла.
- Къде?
Тя взе миглата.
- Пожелай си нещо ... – каза тя и му я сложи на косата.
- Какво си пожела? – попита го.
- Заедно завинаги. – каза той и нежно я прегърна.